5.11.2009 г., 22:19

Посветено

964 0 5

                             Посветено

... на Станимир...

 

Ти си тръгна съвсем ненадейно
и след тебе пося тишина,
опустя и животът ни беден,
тихомълком във нас заваля.

 

Без сбогом. Смъртта ти нелепа
ни разтърси без милост, зловеща...
Но кога ли готов е човекът
за последната паметна среща?

 

Ти потъна дълбоко в земята,
само миг бил е нужен за всичко...
и скръбта ни прекършва сърцата,
от безсилие стенат излишни...

 

Как без теб да намерим искрата,
дето даваше с обич на всеки?
Как покой да намери душата?
Кой сега с доброта ще ни свети?

 

 

                                                                          Поклон пред паметта ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...