Посветено
Посветено
... на Станимир...
Ти си тръгна съвсем ненадейно
и след тебе пося тишина,
опустя и животът ни беден,
тихомълком във нас заваля.
Без сбогом. Смъртта ти нелепа
ни разтърси без милост, зловеща...
Но кога ли готов е човекът
за последната паметна среща?
Ти потъна дълбоко в земята,
само миг бил е нужен за всичко...
и скръбта ни прекършва сърцата,
от безсилие стенат излишни...
Как без теб да намерим искрата,
дето даваше с обич на всеки?
Как покой да намери душата?
Кой сега с доброта ще ни свети?
Поклон пред паметта ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
da znaesh i na men kak mi lipsva.. ne moga da go prejiveq oshte i sigurno nikoga nqma da moga... no edva li nqkoi ot nas shte go zabravi... STAMBETO...
съчувствамти и стиха и много хубав.Усмивка
