Nov 5, 2009, 10:19 PM

Посветено 

  Poetry
612 0 5

                             Посветено

... на Станимир...

 

Ти си тръгна съвсем ненадейно
и след тебе пося тишина,
опустя и животът ни беден,
тихомълком във нас заваля.

 

Без сбогом. Смъртта ти нелепа
ни разтърси без милост, зловеща...
Но кога ли готов е човекът
за последната паметна среща?

 

Ти потъна дълбоко в земята,
само миг бил е нужен за всичко...
и скръбта ни прекършва сърцата,
от безсилие стенат излишни...

 

Как без теб да намерим искрата,
дето даваше с обич на всеки?
Как покой да намери душата?
Кой сега с доброта ще ни свети?

 

 

                                                                          Поклон пред паметта ти...

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??