Посветено

Харесвам те такава уплашена,
когато те е страх, значи те има!
Жива си и дишаща, непримирена,
можеш да бъдеш топла, а може и студена...

Какво е тялото – една материална обвивка,
а чувствата – те са цяла вселена!
И страхът е този, който извира от душата,
превръща я в прах и после пак в пресътворена!

Искам те по-възвишено от всякога,
с душа и сърце те искам,
а тялото служи за инструмент понякога,
в обятията си мислено когато те прегръщам...

Далеч си – там, където аз не съм,
но те чувствам по-близка от вятъра,
и няма нито денем, нито нощен сън,
който от ума ми да те изтрие!

И ако понякога почувстваш се самотна,
посвещавам ти всяка една дума,
да си имаш едно стихотворение от мене,
поне то да може да те стопли!
Емоциите не знаят разстояние, нито време...