23 мая 2018 г., 02:17

Посветено

815 0 0

Харесвам те такава уплашена,
когато те е страх, значи те има!
Жива си и дишаща, непримирена,
можеш да бъдеш топла, а може и студена...

 

Какво е тялото – една материална обвивка,
а чувствата – те са цяла вселена!
И страхът е този, който извира от душата,
превръща я в прах и после пак в пресътворена!

 

Искам те по-възвишено от всякога,
с душа и сърце те искам,
а тялото служи за инструмент понякога,
в обятията си мислено когато те прегръщам...

 

Далеч си – там, където аз не съм,
но те чувствам по-близка от вятъра,
и няма нито денем, нито нощен сън,
който от ума ми да те изтрие!

 

И ако понякога почувстваш се самотна,
посвещавам ти всяка една дума,
да си имаш едно стихотворение от мене,
поне то да може да те стопли!
Емоциите не знаят разстояние, нито време...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nadya Todorova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...