Посветено
На Петя Дубарова
Откакто четох твоята "СОНАТА",
морето виждам с твоите очи:
от скръб по тебе гърчи се вълната,
а фарът гневно мига и мълчи.
И тебе виждам - като бяла фея,
обсипана със пъстри раковини,
излизаш нощем приказна на кея.
И все на седемнадесет години.
Морето плаче със сълзи солени,
пищи тревожно гларус наранен,
присягат водораслите зелени
да те докоснат с порив съкровен.
А вятърът вълните реши с гребен
и чака да се върнеш със прибоя...
О, лъч от твоя взор ми е потребен,
богиньо морска, пленница съм твоя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Славка Любенова Todos los derechos reservados
