Oct 21, 2011, 5:41 PM

Посветено

  Poetry » Other
653 0 9

 

На Петя Дубарова

 

Откакто четох твоята "СОНАТА",

морето виждам с твоите очи:

от скръб по тебе гърчи се вълната,

а фарът гневно мига и мълчи.

 

И тебе виждам - като бяла фея,

обсипана със пъстри раковини,

излизаш нощем приказна на кея.

И все на седемнадесет години.

 

Морето плаче със сълзи солени,

пищи тревожно гларус наранен,

присягат водораслите зелени

да те докоснат с порив съкровен.

 

А вятърът вълните реши с гребен

и чака да се върнеш със прибоя...

О, лъч от твоя взор ми е потребен,

богиньо морска, пленница съм твоя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...