Oct 21, 2011, 5:41 PM

Посветено

  Poetry » Other
655 0 9

 

На Петя Дубарова

 

Откакто четох твоята "СОНАТА",

морето виждам с твоите очи:

от скръб по тебе гърчи се вълната,

а фарът гневно мига и мълчи.

 

И тебе виждам - като бяла фея,

обсипана със пъстри раковини,

излизаш нощем приказна на кея.

И все на седемнадесет години.

 

Морето плаче със сълзи солени,

пищи тревожно гларус наранен,

присягат водораслите зелени

да те докоснат с порив съкровен.

 

А вятърът вълните реши с гребен

и чака да се върнеш със прибоя...

О, лъч от твоя взор ми е потребен,

богиньо морска, пленница съм твоя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...