24 jul 2008, 15:17

Посветено на...

  Poesía » Otra
874 0 3

Откакто те видях

пожелах поне в съня

ми ти да си до мен

но нещо се обърка

и вместо теб

по Хлъзгавата писта

се зададе Човек без сянка

той разтвори длан

и в нея Черна перла блесна

поведе ме към Пещера далечна

а по пътя заваля ни Звезден прах

и под Пясъчна дъга със него минах

от някъде се появи и Укротителят на котки

посочи ми че трябва да вървя

със него аз и поведе ме към

Края на вселената

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеонова Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...