24.07.2008 г., 15:17

Посветено на...

876 0 3

Откакто те видях

пожелах поне в съня

ми ти да си до мен

но нещо се обърка

и вместо теб

по Хлъзгавата писта

се зададе Човек без сянка

той разтвори длан

и в нея Черна перла блесна

поведе ме към Пещера далечна

а по пътя заваля ни Звезден прах

и под Пясъчна дъга със него минах

от някъде се появи и Укротителят на котки

посочи ми че трябва да вървя

със него аз и поведе ме към

Края на вселената

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеонова Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...