Jul 24, 2008, 3:17 PM

Посветено на...

  Poetry » Other
878 0 3

Откакто те видях

пожелах поне в съня

ми ти да си до мен

но нещо се обърка

и вместо теб

по Хлъзгавата писта

се зададе Човек без сянка

той разтвори длан

и в нея Черна перла блесна

поведе ме към Пещера далечна

а по пътя заваля ни Звезден прах

и под Пясъчна дъга със него минах

от някъде се появи и Укротителят на котки

посочи ми че трябва да вървя

със него аз и поведе ме към

Края на вселената

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеонова Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...