Jul 24, 2008, 3:17 PM

Посветено на...

  Poetry » Other
877 0 3

Откакто те видях

пожелах поне в съня

ми ти да си до мен

но нещо се обърка

и вместо теб

по Хлъзгавата писта

се зададе Човек без сянка

той разтвори длан

и в нея Черна перла блесна

поведе ме към Пещера далечна

а по пътя заваля ни Звезден прах

и под Пясъчна дъга със него минах

от някъде се появи и Укротителят на котки

посочи ми че трябва да вървя

със него аз и поведе ме към

Края на вселената

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеонова Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...