9 jun 2010, 21:58

Посветено на борбата срещу дрогата

1.1K 0 2

Душа, в злокобен чакъл затънала,

съдба, вече от набезите се огънала,

една жена, себе си прокълнала,

на укори човешки нивга не отвърнала.

 

Протяга своята ръка към святата икона,

в последните минути търси опрощение от Бога,

опрощение за свои грешки и на други хора,

опрощение за бич, наречен ДРОГА.

 

Изцеление, химера жестока, безутешна,

последна умира нашата надежда,

грешките са много по пътя ни на този свят,

жалкото е, че от някои няма път назад!

 

Полет на душата, напред към вечността,

тялото го тя напуска в агония и в тъга,

изоставя бавно своята жива борба,

среща сиянието, устремена към щастливи небеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...