Душа, в злокобен чакъл затънала,
съдба, вече от набезите се огънала,
една жена, себе си прокълнала,
на укори човешки нивга не отвърнала.
Протяга своята ръка към святата икона,
в последните минути търси опрощение от Бога,
опрощение за свои грешки и на други хора,
опрощение за бич, наречен ДРОГА.
Изцеление, химера жестока, безутешна,
последна умира нашата надежда,
грешките са много по пътя ни на този свят,
жалкото е, че от някои няма път назад!
Полет на душата, напред към вечността,
тялото го тя напуска в агония и в тъга,
изоставя бавно своята жива борба,
среща сиянието, устремена към щастливи небеса.
© Мими Todos los derechos reservados