9 июн. 2010 г., 21:58

Посветено на борбата срещу дрогата

1.1K 0 2

Душа, в злокобен чакъл затънала,

съдба, вече от набезите се огънала,

една жена, себе си прокълнала,

на укори човешки нивга не отвърнала.

 

Протяга своята ръка към святата икона,

в последните минути търси опрощение от Бога,

опрощение за свои грешки и на други хора,

опрощение за бич, наречен ДРОГА.

 

Изцеление, химера жестока, безутешна,

последна умира нашата надежда,

грешките са много по пътя ни на този свят,

жалкото е, че от някои няма път назад!

 

Полет на душата, напред към вечността,

тялото го тя напуска в агония и в тъга,

изоставя бавно своята жива борба,

среща сиянието, устремена към щастливи небеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...