9 июн. 2010 г., 21:58

Посветено на борбата срещу дрогата

1.1K 0 2

Душа, в злокобен чакъл затънала,

съдба, вече от набезите се огънала,

една жена, себе си прокълнала,

на укори човешки нивга не отвърнала.

 

Протяга своята ръка към святата икона,

в последните минути търси опрощение от Бога,

опрощение за свои грешки и на други хора,

опрощение за бич, наречен ДРОГА.

 

Изцеление, химера жестока, безутешна,

последна умира нашата надежда,

грешките са много по пътя ни на този свят,

жалкото е, че от някои няма път назад!

 

Полет на душата, напред към вечността,

тялото го тя напуска в агония и в тъга,

изоставя бавно своята жива борба,

среща сиянието, устремена към щастливи небеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...