9.06.2010 г., 21:58

Посветено на борбата срещу дрогата

1.1K 0 2

Душа, в злокобен чакъл затънала,

съдба, вече от набезите се огънала,

една жена, себе си прокълнала,

на укори човешки нивга не отвърнала.

 

Протяга своята ръка към святата икона,

в последните минути търси опрощение от Бога,

опрощение за свои грешки и на други хора,

опрощение за бич, наречен ДРОГА.

 

Изцеление, химера жестока, безутешна,

последна умира нашата надежда,

грешките са много по пътя ни на този свят,

жалкото е, че от някои няма път назад!

 

Полет на душата, напред към вечността,

тялото го тя напуска в агония и в тъга,

изоставя бавно своята жива борба,

среща сиянието, устремена към щастливи небеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...