9.06.2010 г., 21:58

Посветено на борбата срещу дрогата

1.1K 0 2

Душа, в злокобен чакъл затънала,

съдба, вече от набезите се огънала,

една жена, себе си прокълнала,

на укори човешки нивга не отвърнала.

 

Протяга своята ръка към святата икона,

в последните минути търси опрощение от Бога,

опрощение за свои грешки и на други хора,

опрощение за бич, наречен ДРОГА.

 

Изцеление, химера жестока, безутешна,

последна умира нашата надежда,

грешките са много по пътя ни на този свят,

жалкото е, че от някои няма път назад!

 

Полет на душата, напред към вечността,

тялото го тя напуска в агония и в тъга,

изоставя бавно своята жива борба,

среща сиянието, устремена към щастливи небеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...