Посветено на живота
Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра,
която от Началото играем.
В Началото сме слънчеви деца.
Какви ли сме, приятели, накрая?
Животът е чаровен полилей,
създаден за душите ни да свети.
Нима, ако ти кажа аз „Живей!“,
ще чуеш поетичните куплети?
Животът е започнал от вода,
и майката, която утешава...
Животът е приятел на смъртта,
но винаги в двубоя побеждава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
