11.10.2022 г., 6:57 ч.

Посветено на живота 

  Поезия
272 1 3

Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.

Животът е абсурдната игра,
която от Началото играем.
В Началото сме слънчеви деца.
Какви ли сме, приятели, накрая?

Животът е чаровен полилей,
създаден за душите ни да свети.
Нима, ако ти кажа аз „Живей!“,
ще чуеш поетичните куплети?

Животът е започнал от вода,
и майката, която утешава...
Животът е приятел на смъртта,
но винаги в двубоя побеждава.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??