Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра,
която от Началото играем.
В Началото сме слънчеви деца.
Какви ли сме, приятели, накрая?
Животът е чаровен полилей,
създаден за душите ни да свети.
Нима, ако ти кажа аз „Живей!“,
ще чуеш поетичните куплети? ...