24 ene 2010, 21:50

Посветено на... никого

  Poesía » Otra
1K 0 3

Нищо не можах да сторя аз...

Опитах да те нарисувам

Не можах

Опитах песен да изпея

Не можах

Прекрасен стих опитах да напиша

Отново не можаж...

Какво ли аз не пробвах?

Все твойта красота неземна

Убива моето изкуство

Да те забравя се опитах

Не можах

Цветята гледах  и все теб виждах

Какво ли аз не пробвах?

Душата твоя в мен се бе вселила...

Да те върна се опитах

Не можах

Споменът за теб не те допуска

Какво ли аз не пробвах...

Но теб те няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...