24.01.2010 г., 21:50

Посветено на... никого

1K 0 3

Нищо не можах да сторя аз...

Опитах да те нарисувам

Не можах

Опитах песен да изпея

Не можах

Прекрасен стих опитах да напиша

Отново не можаж...

Какво ли аз не пробвах?

Все твойта красота неземна

Убива моето изкуство

Да те забравя се опитах

Не можах

Цветята гледах  и все теб виждах

Какво ли аз не пробвах?

Душата твоя в мен се бе вселила...

Да те върна се опитах

Не можах

Споменът за теб не те допуска

Какво ли аз не пробвах...

Но теб те няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...