1 oct 2010, 14:00

Посветено (На Принца)

  Poesía » Otra
726 0 6

                                                          "Откраднаха на Принца белия кон.

                                                            Принцесата тръгна с друг.

                                                            И той се пропи."

 

                                                          Димитър Никифоров, argonyk

                                                          Благодарности за идеята!

 

Изгубил поредната своя илюзия,

нещастен си, Принце, самотен, сърдит.

Съдбата си как да е, дотук дотътрузи я

в това положение. С нея сте квит.

Квит сте с принцесата. Тя друг предпочете.

Халал да му бъде! През зъби мълвиш:

"Капризите нейни бяха безчетни,

обаче жена ми бе..." - Ще издържиш!

Две думи да кажа сега и за коня -

случайно дочух от един интригант:

"Понеже кредитори го подгонили,

продавал бил Дон Кихот Росинант".

Купи го от него! Плати му го двойно!

С надежда отново го оседлай.

Животът не спира... Ти дишай спокойно...

За нова принцеса време е май...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!
  • "бе" в случая нямаше какво друго да е. Двусмислието идва от това, че глаголът ти е накрая. "но ми беше жена" има абсолютно същия смисъл и отстранява двусмислието.
  • Тошко, с това "обаче жена ми бе..." имах предвид съкратената форма на "беше".А многоточието трябва за изразява неговото примирение с положението.Съжалявам за двусмислието...Интересно е все пак , ти с коя дума би попълнил".....", имайки предвид текста.

    Соня, благодаря ти за коментара!
  • Хубаво е - и с настроението и със специфичния изказ
  • Повярвай - има и други принцеси
    (те не всичките си приличат)
    само трябва да знаеш, къде са
    и ...да можеш пак да обичаш!

    Радвам се, че ти е харесало,Митко!
    Ти само ми давай идеи - аз ще черпя!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...