Бури, Урагани, замълчете!
В мен елате, трябва да ви спра.
Аз ще ви превърна във куплети.
Не свистете във пробитата душа.
Ще ви дам мечтите, лекотата
със която раждам всеки нежен стих.
Вий пък ми дарете свободата.
Ще изплача ветровете във триптих.
Бури, Урагани, замълчете!
Не жалете! Днес погребах любовта.
Скрийте се под стрък ранимо цвете.
Безнадеждна в самота ще се стопя.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados