Бури, Урагани, замълчете!
В мен елате, трябва да ви спра.
Аз ще ви превърна във куплети.
Не свистете във пробитата душа.
Ще ви дам мечтите, лекотата
със която раждам всеки нежен стих.
Вий пък ми дарете свободата.
Ще изплача ветровете във триптих.
Бури, Урагани, замълчете!
Не жалете! Днес погребах любовта.
Скрийте се под стрък ранимо цвете.
Безнадеждна в самота ще се стопя.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
