Бури, Урагани, замълчете!
В мен елате, трябва да ви спра.
Аз ще ви превърна във куплети.
Не свистете във пробитата душа.
Ще ви дам мечтите, лекотата
със която раждам всеки нежен стих.
Вий пък ми дарете свободата.
Ще изплача ветровете във триптих.
Бури, Урагани, замълчете!
Не жалете! Днес погребах любовта.
Скрийте се под стрък ранимо цвете.
Безнадеждна в самота ще се стопя.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
