29 nov 2007, 15:39

Посветено (на Здравка Бонева-liviq)

  Poesía » Civil
1.9K 0 33
Колко ли нощи без тебе заспивах,колко ли мъка без теб изживях?Само с косата си нежно завивахтуй, що от тебе при мен оцеля!Малко момиченце с руси къдрици,живият спомен от нашта любов.Светлото бъдеще в нови корици,споменът чист в живота суров!Вечната връзка за здравото рамо,възел моряшки от мъка протрит...............Кораб отнесе сълзите солени,за да ги пази до старини!Вдъхновено от едно прекрасно момиченце и неговата майка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...