29 nov 2007, 15:39

Посветено (на Здравка Бонева-liviq) 

  Poesía » Civil
1651 0 33
Колко ли нощи без тебе заспивах,
колко ли мъка без теб изживях?
Само с косата си нежно завивах
туй, що от тебе при мен оцеля!
Малко момиченце с руси къдрици,
живият спомен от нашта любов.
Светлото бъдеще в нови корици,
споменът чист в живота суров!
Вечната връзка за здравото рамо,
възел моряшки от мъка протрит.
..............
Кораб отнесе сълзите солени,
за да ги пази до старини!
Вдъхновено от едно прекрасно момиченце и неговата майка!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??