29 nov 2007, 15:39

Посветено (на Здравка Бонева-liviq)

  Poesía » Civil
1.9K 0 33
Колко ли нощи без тебе заспивах,колко ли мъка без теб изживях?Само с косата си нежно завивахтуй, що от тебе при мен оцеля!Малко момиченце с руси къдрици,живият спомен от нашта любов.Светлото бъдеще в нови корици,споменът чист в живота суров!Вечната връзка за здравото рамо,възел моряшки от мъка протрит...............Кораб отнесе сълзите солени,за да ги пази до старини!Вдъхновено от едно прекрасно момиченце и неговата майка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...