29 nov 2007, 15:39

Посветено (на Здравка Бонева-liviq)

  Poesía » Civil
1.9K 0 33
Колко ли нощи без тебе заспивах,колко ли мъка без теб изживях?Само с косата си нежно завивахтуй, що от тебе при мен оцеля!Малко момиченце с руси къдрици,живият спомен от нашта любов.Светлото бъдеще в нови корици,споменът чист в живота суров!Вечната връзка за здравото рамо,възел моряшки от мъка протрит...............Кораб отнесе сълзите солени,за да ги пази до старини!Вдъхновено от едно прекрасно момиченце и неговата майка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...