Nov 29, 2007, 3:39 PM

Посветено (на Здравка Бонева-liviq) 

  Poetry » Civilian
1649 0 33
Колко ли нощи без тебе заспивах,
колко ли мъка без теб изживях?
Само с косата си нежно завивах
туй, що от тебе при мен оцеля!
Малко момиченце с руси къдрици,
живият спомен от нашта любов.
Светлото бъдеще в нови корици,
споменът чист в живота суров!
Вечната връзка за здравото рамо,
възел моряшки от мъка протрит.
..............
Кораб отнесе сълзите солени,
за да ги пази до старини!
Вдъхновено от едно прекрасно момиченце и неговата майка!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??