Посветено (на Здравка Бонева-liviq)
Колко ли нощи без тебе заспивах,колко ли мъка без теб изживях?Само с косата си нежно завивахтуй, що от тебе при мен оцеля!Малко момиченце с руси къдрици,живият спомен от нашта любов.Светлото бъдеще в нови корици,споменът чист в живота суров!Вечната връзка за здравото рамо,възел моряшки от мъка протрит...............Кораб отнесе сълзите солени,за да ги пази до старини!Вдъхновено от едно прекрасно момиченце и неговата майка!
© Анета All rights reserved.
