29.11.2007 г., 15:39 ч.

Посветено (на Здравка Бонева-liviq) 

  Поезия » Гражданска
1643 0 33
Колко ли нощи без тебе заспивах,
колко ли мъка без теб изживях?
Само с косата си нежно завивах
туй, що от тебе при мен оцеля!
Малко момиченце с руси къдрици,
живият спомен от нашта любов.
Светлото бъдеще в нови корици,
споменът чист в живота суров!
Вечната връзка за здравото рамо,
възел моряшки от мъка протрит.
..............
Кораб отнесе сълзите солени,
за да ги пази до старини!
Вдъхновено от едно прекрасно момиченце и неговата майка!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??