Потопи ме дълбоко в сърцето си,
удави ме със твойта любов,
но закрий със длани лицето си,
не откликвай на страшния зов.
Във очите ти виждам аз ангели,
но си демон – аз зная това,
потопи ме дълбоко в сърцето си
и ме убий с любовта.
Запази изстинали костите
и моята хладна коса,
направи си китара и в нощите
ти проклинай чрез мен любовта.
Потопи ме дълбоко в сърцето си,
удуши ме със твойте коси,
но помни – не закривай очите си,
погледни ме и виж как боли.
Аз знам, че без милост обичаш ме
и не питам защо точно мен.
Знам дори, че сега ти обричаш ме
да не видя отново друг ден.
Потопи се дълбоко в душата ми
и изпий ти от там любовта,
а когато усетиш отровата,
със мен ще докоснеш смъртта.
© Кат Todos los derechos reservados