Sep 3, 2010, 6:48 AM

Потапяне

  Poetry
964 0 3

Потопи ме дълбоко в сърцето си,

удави ме със твойта любов,

но закрий със длани лицето си,

не откликвай на страшния зов.

 

Във очите ти виждам аз ангели,

но си демон – аз зная това,

потопи ме дълбоко в сърцето си

и ме убий с любовта.

 

Запази изстинали костите

и моята хладна коса,

направи си китара и в нощите

ти проклинай чрез мен любовта.

 

Потопи ме дълбоко в сърцето си,

удуши ме със твойте коси,

но помни – не закривай очите си,

погледни ме и виж как боли.

 

Аз знам, че без милост обичаш ме

и не питам защо точно мен.

Знам дори, че сега ти обричаш ме

да не видя отново друг ден.

 

Потопи се дълбоко в душата ми

и изпий ти от там любовта,

а когато усетиш отровата,

със мен ще докоснеш смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...