28 ene 2012, 18:05

Потокът 

  Poesía
585 0 3

Потокът

 

Денят тежеше вече от умора...

А някъде далече бе Нощта...

С прибежки бързаше Потокът хора,

за нощен отдих след труда.

 

Той призори дома си бе оставил...

Без топлинка във брачното легло.

И в Делника се бе заровил,

да носи своето тегло!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??