28.01.2012 г., 18:05 ч.

Потокът 

  Поезия
584 0 3

Потокът

 

Денят тежеше вече от умора...

А някъде далече бе Нощта...

С прибежки бързаше Потокът хора,

за нощен отдих след труда.

 

Той призори дома си бе оставил...

Без топлинка във брачното легло.

И в Делника се бе заровил,

да носи своето тегло!

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??