Потокът

28.01.2012 г., 18:05 ч.

Поезия

614 0 3

Потокът
Денят тежеше вече от умора...
А някъде далече бе Нощта...
С прибежки бързаше Потокът хора,
за нощен отдих след труда.
Той призори дома си бе оставил...
Без топлинка във брачното легло.
И в Делника се бе заровил,
да носи своето тегло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Потокът

Искате да прочетете повече?

Предложения