28 янв. 2012 г., 18:05

Потокът 

  Поэзия
588 0 3

Потокът

 

Денят тежеше вече от умора...

А някъде далече бе Нощта...

С прибежки бързаше Потокът хора,

за нощен отдих след труда.

 

Той призори дома си бе оставил...

Без топлинка във брачното легло.

И в Делника се бе заровил,

да носи своето тегло!

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??