Jan 28, 2012, 6:05 PM

Потокът 

  Poetry
587 0 3

Потокът

 

Денят тежеше вече от умора...

А някъде далече бе Нощта...

С прибежки бързаше Потокът хора,

за нощен отдих след труда.

 

Той призори дома си бе оставил...

Без топлинка във брачното легло.

И в Делника се бе заровил,

да носи своето тегло!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??