12 may 2011, 22:06

Потомка

  Poesía » Civil
687 0 1

 

 

Аз нося име на добра славянка

и смугла българка съм,

черноока.

В Балкана скътана е

мойта сянка,

а корените ми - в степта широка.

 

В красив и свиден кът съм аз родена -

там, дето Осъм в Дунава

се влива.

Живея в теб,

земя благословена,

и гордостта в сърцето ми прелива!...

 

Докрай ще съм ти предана и вярна!

За мирните ти, светли дни

ще пея

със обич и с признателност

безмерна!

В пръстта ти родна искам да изтлея!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...