Потомка
Аз нося име на добра славянка
и смугла българка съм,
черноока.
В Балкана скътана е
мойта сянка,
а корените ми - в степта широка.
В красив и свиден кът съм аз родена -
там, дето Осъм в Дунава
се влива.
Живея в теб,
земя благословена,
и гордостта в сърцето ми прелива!...
Докрай ще съм ти предана и вярна!
За мирните ти, светли дни
ще пея
със обич и с признателност
безмерна!
В пръстта ти родна искам да изтлея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
