May 12, 2011, 10:06 PM

Потомка

  Poetry » Civic
686 0 1

 

 

Аз нося име на добра славянка

и смугла българка съм,

черноока.

В Балкана скътана е

мойта сянка,

а корените ми - в степта широка.

 

В красив и свиден кът съм аз родена -

там, дето Осъм в Дунава

се влива.

Живея в теб,

земя благословена,

и гордостта в сърцето ми прелива!...

 

Докрай ще съм ти предана и вярна!

За мирните ти, светли дни

ще пея

със обич и с признателност

безмерна!

В пръстта ти родна искам да изтлея!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...