Аз нося име на добра славянка
и смугла българка съм,
черноока.
В Балкана скътана е
мойта сянка,
а корените ми - в степта широка.
В красив и свиден кът съм аз родена -
там, дето Осъм в Дунава
се влива.
Живея в теб,
земя благословена,
и гордостта в сърцето ми прелива!...
Докрай ще съм ти предана и вярна!
За мирните ти, светли дни
ще пея
със обич и с признателност
безмерна!
В пръстта ти родна искам да изтлея!
© Славка Любенова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
