Аз нося име на добра славянка
и смугла българка съм,
черноока.
В Балкана скътана е
мойта сянка,
а корените ми - в степта широка.
В красив и свиден кът съм аз родена -
там, дето Осъм в Дунава
се влива.
Живея в теб,
земя благословена,
и гордостта в сърцето ми прелива!...
Докрай ще съм ти предана и вярна!
За мирните ти, светли дни
ще пея
със обич и с признателност
безмерна!
В пръстта ти родна искам да изтлея!
© Славка Любенова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
