20 oct 2018, 22:53

Потребна съм 

  Poesía » Otra
2029 23 32

Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.

 

Когато облак сив за мене тихо плаче,
душата ми зад себе си се крие
и леден вятър-тъжно, сламено сираче,
с изпредена коприва сълзи трие.

 

Когато всяка дума струва сухо злато,
омразата ми от любов прелива.
Усмивка шарена дарява ми дъгата.
Потребна съм, дори напук, но жива...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??