Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче,
душата ми зад себе си се крие
и леден вятър-тъжно, сламено сираче,
с изпредена коприва сълзи трие.
Когато всяка дума струва сухо злато,
омразата ми от любов прелива.
Усмивка шарена дарява ми дъгата.
Потребна съм, дори напук, но жива...