Потребна съм
Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче,
душата ми зад себе си се крие
и леден вятър-тъжно, сламено сираче,
с изпредена коприва сълзи трие.
Когато всяка дума струва сухо злато,
омразата ми от любов прелива.
Усмивка шарена дарява ми дъгата.
Потребна съм, дори напук, но жива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
