Докосва музиката нежната струна.
Душата се разнежва и мечтите летят.
Слънцето все още сърдито грее.
Вятърът те люлее на пролетна люлка.
Преобръща се твоят свят и се лута.
Кое се слуша и разбира лесно – музиката
или думите, изречени с нежност?
И ритъмът на песента те отвява в посока,
която сърцето отдавна търси.
Спира дъхът и диханието те обгръща.
Шепотът на боговете те следват,
а ти вървиш по пътя на сладострастието.
И опиянен потъваш в любовното ложе.
Слушай любов, шармантната песен,
моята любовна песен.
Потръпвай от спомена за нашето време.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados