10 jul 2009, 2:53

Потулен... 

  Poesía » De amor
653 0 6

Цветята са навсякъде по празниците,

като хиляди слънца – червени тухли,

но аз от тях, и те от мене страх ги е,

и бавно, бавно мойта нежност рухва.

 

И ето бродя вечер сам сред леса,

безцветен и лишен от топли краски,

и лаят ме там дрипавите песове,

и всеки май за мене в него август е.

 

И мойта скучно-плоска линеарност

в пасквили се превръща тъй нелепо,

че щом получа само благодарности,

аз още повече се влюбвам в теб...

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??