Потулен...
Цветята са навсякъде по празниците,
като хиляди слънца – червени тухли,
но аз от тях, и те от мене страх ги е,
и бавно, бавно мойта нежност рухва.
И ето бродя вечер сам сред леса,
безцветен и лишен от топли краски,
и лаят ме там дрипавите песове,
и всеки май за мене в него август е.
И мойта скучно-плоска линеарност
в пасквили се превръща тъй нелепо,
че щом получа само благодарности,
аз още повече се влюбвам в теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
хареса ми!
