10.07.2009 г., 2:53 ч.

Потулен... 

  Поезия » Любовна
591 0 6

Цветята са навсякъде по празниците,

като хиляди слънца – червени тухли,

но аз от тях, и те от мене страх ги е,

и бавно, бавно мойта нежност рухва.

 

И ето бродя вечер сам сред леса,

безцветен и лишен от топли краски,

и лаят ме там дрипавите песове,

и всеки май за мене в него август е.

 

И мойта скучно-плоска линеарност

в пасквили се превръща тъй нелепо,

че щом получа само благодарности,

аз още повече се влюбвам в теб...

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??