10 июл. 2009 г., 02:53

Потулен... 

  Поэзия » Любовная
654 0 6

Цветята са навсякъде по празниците,

като хиляди слънца – червени тухли,

но аз от тях, и те от мене страх ги е,

и бавно, бавно мойта нежност рухва.

 

И ето бродя вечер сам сред леса,

безцветен и лишен от топли краски,

и лаят ме там дрипавите песове,

и всеки май за мене в него август е.

 

И мойта скучно-плоска линеарност

в пасквили се превръща тъй нелепо,

че щом получа само благодарности,

аз още повече се влюбвам в теб...

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??