Цветята са навсякъде по празниците,
като хиляди слънца – червени тухли,
но аз от тях, и те от мене страх ги е,
и бавно, бавно мойта нежност рухва.
И ето бродя вечер сам сред леса,
безцветен и лишен от топли краски,
и лаят ме там дрипавите песове,
и всеки май за мене в него август е.
И мойта скучно-плоска линеарност
в пасквили се превръща тъй нелепо,
че щом получа само благодарности,
аз още повече се влюбвам в теб...
© Димитър Димчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хареса ми!