31 ago 2025, 11:25

Потъпкано добро

  Poesía
195 0 0

Сърцето ми е смляно в машина, 
в кървавица натикано сега.
Разсечена, късчета сланина, 
се мята в огън морна ми снага.

 

Цвърчи, подпалва огън в душата.
Изстискана като лимон, преди.
Боли, предават ли ни децата, 
като воденичен камък тежи.

 

Добруваме за своите деца.
Готови сме в пламъци да скочим.
Забравят колко труден е света.
Потъпкали доброто, клокочим. 

 

Сърцето ми е смляно в машина.
Не знае вече що е доброта.
Залято е от лед - черна зима. 
Студена съм, кралица от снега! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

27 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....