Потъпкано добро
Сърцето ми е смляно в машина,
в кървавица натикано сега.
Разсечена, късчета сланина,
се мята в огън морна ми снага.
Цвърчи, подпалва огън в душата.
Изстискана като лимон, преди.
Боли, предават ли ни децата,
като воденичен камък тежи.
Добруваме за своите деца.
Готови сме в пламъци да скочим.
Забравят колко труден е света.
Потъпкали доброто, клокочим.
Сърцето ми е смляно в машина.
Не знае вече що е доброта.
Залято е от лед - черна зима.
Студена съм, кралица от снега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Арменчева Все права защищены