Потъпкано добро

Сърцето ми е смляно в машина, 
в кървавица натикано сега.
Разсечена, късчета сланина, 
се мята в огън морна ми снага.

Цвърчи, подпалва огън в душата.
Изстискана като лимон, преди.
Боли, предават ли ни децата, 
като воденичен камък тежи.

Добруваме за своите деца.
Готови сме в пламъци да скочим.
Забравят колко труден е света.
Потъпкали доброто, клокочим. 

Сърцето ми е смляно в машина.
Не знае вече що е доброта.
Залято е от лед - черна зима. 
Студена съм, кралица от снега!