3 nov 2016, 11:40  

Потърпевш

  Poesía
548 1 2

и ми тежеше
щастието ли беше?
и ме извиси!?
толкова ли далече
да отидеш си съгласен?
изменяемата форма
еластичността си загуби
въображението си загърби
и зачака...

и не минаха много дни,
та опита се да пребори
знае ли, жестокото бреме
като тюл обгърнало 
дори нейното време...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Права си, Лили! Благодаря ти, толкова си мила!
  • "толкова ли далече
    да отидеш си съгласен?
    изменяемата форма
    еластичността си загуби
    въображението си загърби
    и зачака..."
    Това е въпроса?!

    Дали ще сме потърпевши или ще се борим...
    Продължавай да вървиш по красивия път на писането за живота...и ще дойде ден в който ще можеш щом напишеш нещо под една или друга форма то да се превърне в реалност. Пиши и мечтай, защото колкото болка и лошо има по света, два пъти, три пъти повече има и красота и щастие.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...