3 нояб. 2016 г., 11:40  

Потърпевш

553 1 2

и ми тежеше
щастието ли беше?
и ме извиси!?
толкова ли далече
да отидеш си съгласен?
изменяемата форма
еластичността си загуби
въображението си загърби
и зачака...

и не минаха много дни,
та опита се да пребори
знае ли, жестокото бреме
като тюл обгърнало 
дори нейното време...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчоглед Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Права си, Лили! Благодаря ти, толкова си мила!
  • "толкова ли далече
    да отидеш си съгласен?
    изменяемата форма
    еластичността си загуби
    въображението си загърби
    и зачака..."
    Това е въпроса?!

    Дали ще сме потърпевши или ще се борим...
    Продължавай да вървиш по красивия път на писането за живота...и ще дойде ден в който ще можеш щом напишеш нещо под една или друга форма то да се превърне в реалност. Пиши и мечтай, защото колкото болка и лошо има по света, два пъти, три пъти повече има и красота и щастие.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...