Потърси ме

                                  Животът ни е едно вечно лутане между това, което

                                  имаме и онова, което искаме...

Потърси ме в дългото очакване

и в онази греховна дъга,

която ще измести завинаги

от душата ти мрак и тъга.

       Потърси ме в диска на слънцето

       и в очите на вечерния злак,

       надзърни в косите на зрънцето,

       в лъчите на вечерния мрак.

Не забравяй да прегледаш пчелите,

може да съм царицата тяхна,

погледни към върха и очаквай -

еделвайс с крило ще ти махне.

       Ослушай се за крясъка на сойка

       и за рев на влюбени елени,

       може да съм аромат упойващ

       на тревата, дето галиш със колене.

Поискай да ме видиш и ятата

на пролетно долитащи цветя,

потърси ме даже в сетивата

на най-отровната змия.

       В капката роса съм скрита

       и в дъха на снежен водопад,

       с моя поглед трепка дяволито

       гривата на онзи черен ат.

Може би съм горе - в Млечен път

или просто в лунния отблясък,

сигурно по мен вървят

стъпките на влюбения пясък.

       Надникни в пътеката от звуци

       и в шепота на мравешки керван,

       в усмивката на пеещи каруци

       и в танца на дъжда желан.

Намери ме в глътка вино,

в шепа въздух, в миг съдба,

недей опитва в миналото,

в писъка на своята душа.

       Не ме откривай само в себе си,

       не понасяй този кръст нелек,

       стига ми да съм за теб небесното,

       да си вярващия в мен човек.