8 mar 2016, 23:32

Потърси ме

  Poesía
903 0 0

Потърси ме в онзи дъжд

в навечерието на лятото

и пожелай ме не веднъж

сред мечтите в блатото.

 

Потърси ме през есента

на моята ранна младост,

забрави нотите, песента,

след изчезващата радост.

 

Потърси следа от сълзите

и след като замина далече

ще намериш и възторзите,

но образа ще липсва вече.

 

В спомена ти ще витая,

не вини живота свиреп,

останеш ли в тази стая –

потърси ме и съм с теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...