8 mar 2016, 23:32

Потърси ме

  Poesía
912 0 0

Потърси ме в онзи дъжд

в навечерието на лятото

и пожелай ме не веднъж

сред мечтите в блатото.

 

Потърси ме през есента

на моята ранна младост,

забрави нотите, песента,

след изчезващата радост.

 

Потърси следа от сълзите

и след като замина далече

ще намериш и възторзите,

но образа ще липсва вече.

 

В спомена ти ще витая,

не вини живота свиреп,

останеш ли в тази стая –

потърси ме и съм с теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...