8.03.2016 г., 23:32

Потърси ме

910 0 0

Потърси ме в онзи дъжд

в навечерието на лятото

и пожелай ме не веднъж

сред мечтите в блатото.

 

Потърси ме през есента

на моята ранна младост,

забрави нотите, песента,

след изчезващата радост.

 

Потърси следа от сълзите

и след като замина далече

ще намериш и възторзите,

но образа ще липсва вече.

 

В спомена ти ще витая,

не вини живота свиреп,

останеш ли в тази стая –

потърси ме и съм с теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...