8.03.2016 г., 23:32

Потърси ме

906 0 0

Потърси ме в онзи дъжд

в навечерието на лятото

и пожелай ме не веднъж

сред мечтите в блатото.

 

Потърси ме през есента

на моята ранна младост,

забрави нотите, песента,

след изчезващата радост.

 

Потърси следа от сълзите

и след като замина далече

ще намериш и възторзите,

но образа ще липсва вече.

 

В спомена ти ще витая,

не вини живота свиреп,

останеш ли в тази стая –

потърси ме и съм с теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....