Потърси ме в онзи дъжд
в навечерието на лятото
и пожелай ме не веднъж
сред мечтите в блатото.
Потърси ме през есента
на моята ранна младост,
забрави нотите, песента,
след изчезващата радост.
Потърси следа от сълзите
и след като замина далече
ще намериш и възторзите,
но образа ще липсва вече.
В спомена ти ще витая,
не вини живота свиреп,
останеш ли в тази стая –
потърси ме и съм с теб.
© Никица Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
