ПОТЪРСИХ СЕ...
ПОТЪРСИХ СЕ...
Над залеза простирам прости длани,
дано докосна топлината стара.
Да скрия рани изподрани
и спомени - в очите пара.
А Витоша не е загадъчна и нежна
и теменужени са само старите завеси.
Една поема безполезна
е сянката на стареца. Отвеси
са тротоарите по залез,
катерят се тълпи по тях.
Една усмивка ме огрява
със малко страх и нечий грях.
Потърсих се в отвесите на слънцето,
но не намерих много ─
един човек разхвърлял зрънцето
на новата надежда босонога.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Чомакова Todos los derechos reservados
